Експериментът е проведен през м. август 1943 година, от ВМС на САЩ във Филаделфия, въз основа на теоретичните разработки на Никола Тесла и Алблерт Айнщайн . Целта на експеримента е била малък кораб да стане невидим за радарите и да измине за съвсем кратко време разстоянието от Филаделфия до военно морската база в Норфолк. Според данни на астрофизика Морис Джесън, най-щателно изследвал мистерията около експеримента, моряците от екипажа са станали жертва на ужасяващи вторични ефекти. Някои от тях умрели други полудели. Имало такива, които са се изпарили по ужасен начин - телата им бавно изгорели. В някои от случаите, това е ставало дълго, след като опитът е проведен.
Разследването на д-р Джексън показва, че през 1943 година, военните наистина са провели този опит като мястото на действието е било строго контролирано от тях.
Още от началото на влючването на мощно електромагнитното поле, корабът "Елдридж", заедно с екипажа, с които се провеждал експериментът бил обгърнат от зелено сияние и той започнал да изчезва на части, докато изчезнал целия за няколко минути. Този спектакъл бил наблюдаван от някой си Каръл Ан, който бил на борда на товарен кораб, екскортиращ кораба "Елдридж".
Според някои слухове корабът се появил за кратко време, подобно на призрак, близо до Норфолк - на 400 км. в южна посока.
Според друга информация, когато корабът се появил отново, но изглеждал потресаващо ужасно, защото бил "окичен" с човешки части, дифузирали с металните части на кораба като някои членове на екипажа липсвали.
Твърди се, че за ръководител на експеримента бил утвърден самият Никола Тесла, който бил личен приятел на президента Франклин Рузвелт, но поради възникнал конфликт между двамата, относно това, че Тесла настоявал експеримента да се проведе без екипажа, докато Рузвелт бил непреклонен.
Тесла е освободен като ръководител на този експеримент, а девет месеца по-късно е намерен мъртъв при "загадъчни обстоятелства" в хотелската си стая в Ню Йорк.
За ръководител на проекта е назначен заместника на Тесла д-р Джон Вон Нюман, който поел поста на 20 юли 1943 г.
Според друга информация целта на проекта не била постигната, защото експериментът се провалил в крайната фаза, поради възникнали вторични ефекти.
Друга, изключително важна и направо невероятна ситуация, съпътствала експеримен-
та е случаят с двама от членовете на екипажа, които скочили извън борда на кораба, когато започнали да се проявяват ефектите. Това били братята Дънкан и Едуард Камерон, които искали да доплуват до брегаза да се спасят. И те действително се оказали на сушата, но не във Филаделфия, а в Лонг-Айлънд и не в същото време, а във 1983 година.
Те изплували на брега, когато се провеждал същия експеримент, но да повторим - през 1983 година. Да, тогава наистина се провеждал същият експеримент - неговото продължение, но под кодово наименование "Монтоукският експеримент" като втора фаза на "Филаделфийския експеримент".
"Монтоукският експеримент" се провежда на 12 август 1983 година, точно 40 години след първия старт, защото магнитното поле на Земята има свой цикли, с пикове през 20 години.
Цикли, чиято сила се използва за да се проведе успешно експеримента, защото само по време на действието им може да се навлезне в хиперпространството и да се отворят коридори в него.
Твърди се още, че в резултат на експериментете е пробита огромна дупка в континуума "Пространство - Време", през която навлизат безпрепятствено извънземни посетители от различните измерения на ПВК. Точно тази фаза на експеримента, проведен през 1943 година, не могли да предвидят ръководителите на "Експеримента Филаделфия".
